изглупяло

Речник на българския език

1. изглупяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупяло е производна форма на изглупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изглупяло е производна форма на изглупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изглупяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупяло е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изглупяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изглупяло е производна форма на изглупея (мин. деят. св. прич. ср. р.).