изглупяла съм

Речник на българския език

1. изглупяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изглупяла съм е производна форма на изглупя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изглупяла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изглупяла съм е производна форма на изглупея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. изглупяла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изглупяла съм е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).