изглупил съм

Речник на българския език

1. изглупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изглупил съм е производна форма на изглупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изглупил съм е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).