изглупяла

Речник на българския език

1. изглупяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупяла е производна форма на изглупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изглупяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изглупяла е производна форма на изглупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изглупяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупяла е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изглупяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изглупяла е производна форма на изглупея (мин. деят. св. прич. ж. р.).