изглупяло е

Речник на българския език

1. изглупяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупяло е е производна форма на изглупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупяло е е производна форма на изглупея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изглупяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупяло е е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).