изглупил

Речник на българския език

1. изглупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупил е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупил — мин. деят. св. прич. м. р.

изглупил е производна форма на изглупя (мин. деят. св. прич. м. р.).