изглупил
1.
изглупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изглупил
е производна форма
на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изглупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изглупил
е производна форма
на изглупя (мин. деят. св. прич. м. р.).