изглупила

Речник на българския език

1. изглупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупила е производна форма на изглупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изглупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изглупила е производна форма на изглупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).