изглупявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пя-вам	из-г-лу-пя-ва-ме
2 лице	из-г-лу-пя-ваш	из-г-лу-пя-ва-те
3 лице	из-г-лу-пя-ва	из-г-лу-пя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пя-вах	из-г-лу-пя-вах-ме
2 лице	из-г-лу-пя-ва	из-г-лу-пя-вах-те
3 лице	из-г-лу-пя-ва	из-г-лу-пя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-г-лу-пя-вах	из-г-лу-пя-вах-ме
2 лице	из-г-лу-пя-ва-ше	из-г-лу-пя-вах-те
3 лице	из-г-лу-пя-ва-ше	из-г-лу-пя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупявал съм	изглупявала съм	изглупявало съм	изглупявали сме
2 лице	изглупявал си	изглупявала си	изглупявало си	изглупявали сте
3 лице	изглупявал е	изглупявала е	изглупявало е	изглупявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изглупявал	бях изглупявала	бях изглупявало	бяхме изглупявали
2 лице	беше изглупявал	беше изглупявала	беше изглупявало	бяхте изглупявали
3 лице	беше изглупявал	беше изглупявала	беше изглупявало	бяха изглупявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изглупявам	ще изглупяваме
2 лице	ще изглупяваш	ще изглупявате
3 лице	ще изглупява	ще изглупяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изглупявал	ще съм изглупявала	ще съм изглупявало	ще сме изглупявали
2 лице	ще си изглупявал	ще си изглупявала	ще си изглупявало	ще сте изглупявали
3 лице	ще е изглупявал	ще е изглупявала	ще е изглупявало	ще са изглупявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изглупявам	щяхме да изглупяваме
2 лице	щеше да изглупяваш	щяхте да изглупявате
3 лице	щеше да изглупява	щяха да изглупяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изглупявал	щях да съм изглупявала	щях да съм изглупявало	щяхме да сме изглупявали
2 лице	щеше да си изглупявал	щеше да си изглупявала	щеше да си изглупявало	щяхте да сте изглупявали
3 лице	щеше да е изглупявал	щеше да е изглупявала	щеше да е изглупявало	щяха да са изглупявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупявал съм	изглупявала съм	изглупявало съм	изглупявали сме
2 лице	изглупявал си	изглупявала си	изглупявало си	изглупявали сте
3 лице	из-г-лу-пя-вал изглупявал е	из-г-лу-пя-ва-ла изглупявала е	из-г-лу-пя-ва-ло изглупявало е	из-г-лу-пя-ва-ли изглупявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изглупявал съм	изглупявала съм	изглупявало съм	изглупявали сме
2 лице	изглупявал си	изглупявала си	изглупявало си	изглупявали сте
3 лице	из-г-лу-пя-вал изглупявал е	из-г-лу-пя-ва-ла изглупявала е	из-г-лу-пя-ва-ло изглупявало е	из-г-лу-пя-ва-ли изглупявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изглупявал	била съм изглупявала	било съм изглупявало	били сме изглупявали
2 лице	бил си изглупявал	била си изглупявала	било си изглупявало	били сте изглупявали
3 лице	бил изглупявал бил е изглупявал	била изглупявала била е изглупявала	било изглупявало било е изглупявало	били изглупявали били са изглупявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изглупявам	щяла съм да изглупявам	щяло съм да изглупявам	щели сме да изглупяваме
2 лице	щял си да изглупяваш	щяла си да изглупяваш	щяло си да изглупяваш	щели сте да изглупявате
3 лице	щял да изглупява щял е да изглупява	щяла да изглупява щяла е да изглупява	щяло да изглупява щяло е да изглупява	щели да изглупяват щели са да изглупяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изглупявал	щяла съм да съм изглупявала	щяло съм да съм изглупявало	щели сме да сме изглупявали
2 лице	щял си да си изглупявал	щяла си да си изглупявала	щяло си да си изглупявало	щели сте да сте изглупявали
3 лице	щял да е изглупявал щял е да е изглупявал	щяла да е изглупявала щяла е да е изглупявала	щяло да е изглупявало щяло е да е изглупявало	щели да са изглупявали щели са да са изглупявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изглупявал	бих изглупявала	бих изглупявало	бихме изглупявали
2 лице	би изглупявал	би изглупявала	би изглупявало	бихте изглупявали
3 лице	би изглупявал	би изглупявала	би изглупявало	биха изглупявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-г-лу-пя-вай	из-г-лу-пя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-г-лу-пя-вал
		непълен член	из-г-лу-пя-ва-лия
		пълен член	из-г-лу-пя-ва-ли-ят
	женски род		из-г-лу-пя-ва-ла
		членувано	из-г-лу-пя-ва-ла-та
	среден род		из-г-лу-пя-ва-ло
		членувано	из-г-лу-пя-ва-ло-то
множествено число			из-г-лу-пя-ва-ли
		членувано	из-г-лу-пя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-г-лу-пя-вал
	женски род	из-г-лу-пя-ва-ла
	среден род	из-г-лу-пя-ва-ло
множествено число		из-г-лу-пя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-г-лу-пя-ващ
		непълен член	из-г-лу-пя-ва-щия
		пълен член	из-г-лу-пя-ва-щи-ят
	женски род		из-г-лу-пя-ва-ща
		членувано	из-г-лу-пя-ва-ща-та
	среден род		из-г-лу-пя-ва-що
		членувано	из-г-лу-пя-ва-що-то
множествено число			из-г-лу-пя-ва-щи
		членувано	из-г-лу-пя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-г-лу-пя-вай-ки