бил съм изглупявал

Речник на българския език

1. бил съм изглупявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изглупявал е производна форма на изглупявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).