изумявам

Речник на българския език

изумя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изумя̀ваш, несв. и изумя̀, св.; Кого. Силно учудвам, удивлявам, поразявам. Изуми ме със жестокостта си. Изумяваше с начетеност и памет.
изумявам се/изумя се. — Учудвам се, удивлявам се, смайвам се. Изумяваха се от красотата на града.

Грешни изписвания (7)

  • езомявам
  • езомявъм
  • езумявам
  • езумявъм
  • изомявам
  • изомявъм
  • изумявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изу-мя-вам изу-мя-ва-ме
2 лице изу-мя-ваш изу-мя-ва-те
3 лице изу-мя-ва изу-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изу-мя-вах изу-мя-вах-ме
2 лице изу-мя-ва изу-мя-вах-те
3 лице изу-мя-ва изу-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изу-мя-вах изу-мя-вах-ме
2 лице изу-мя-ва-ше изу-мя-вах-те
3 лице изу-мя-ва-ше изу-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумявал съм изумявала съм изумявало съм изумявали сме
2 лице изумявал си изумявала си изумявало си изумявали сте
3 лице изумявал е изумявала е изумявало е изумявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изумявал бях изумявала бях изумявало бяхме изумявали
2 лице беше изумявал беше изумявала беше изумявало бяхте изумявали
3 лице беше изумявал беше изумявала беше изумявало бяха изумявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изумявам ще изумяваме
2 лице ще изумяваш ще изумявате
3 лице ще изумява ще изумяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изумявал ще съм изумявала ще съм изумявало ще сме изумявали
2 лице ще си изумявал ще си изумявала ще си изумявало ще сте изумявали
3 лице ще е изумявал ще е изумявала ще е изумявало ще са изумявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изумявам щяхме да изумяваме
2 лице щеше да изумяваш щяхте да изумявате
3 лице щеше да изумява щяха да изумяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изумявал щях да съм изумявала щях да съм изумявало щяхме да сме изумявали
2 лице щеше да си изумявал щеше да си изумявала щеше да си изумявало щяхте да сте изумявали
3 лице щеше да е изумявал щеше да е изумявала щеше да е изумявало щяха да са изумявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумявал съм изумявала съм изумявало съм изумявали сме
2 лице изумявал си изумявала си изумявало си изумявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумявал съм изумявала съм изумявало съм изумявали сме
2 лице изумявал си изумявала си изумявало си изумявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изумявал била съм изумявала било съм изумявало били сме изумявали
2 лице бил си изумявал била си изумявала било си изумявало били сте изумявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изумявам щяла съм да изумявам щяло съм да изумявам щели сме да изумяваме
2 лице щял си да изумяваш щяла си да изумяваш щяло си да изумяваш щели сте да изумявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изумявал щяла съм да съм изумявала щяло съм да съм изумявало щели сме да сме изумявали
2 лице щял си да си изумявал щяла си да си изумявала щяло си да си изумявало щели сте да сте изумявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изумявал бих изумявала бих изумявало бихме изумявали
2 лице би изумявал би изумявала би изумявало бихте изумявали
3 лице би изумявал би изумявала би изумявало биха изумявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изу-мя-вай изу-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изу-мя-ван
непълен член изу-мя-ва-ния
пълен член изу-мя-ва-ни-ят
женски род изу-мя-ва-на
членувано изу-мя-ва-на-та
среден род изу-мя-ва-но
членувано изу-мя-ва-но-то
множествено число изу-мя-ва-ни
членувано изу-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-мя-вал
непълен член изу-мя-ва-лия
пълен член изу-мя-ва-ли-ят
женски род изу-мя-ва-ла
членувано изу-мя-ва-ла-та
среден род изу-мя-ва-ло
членувано изу-мя-ва-ло-то
множествено число изу-мя-ва-ли
членувано изу-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-мя-вал
женски род изу-мя-ва-ла
среден род изу-мя-ва-ло
множествено число изу-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-мя-ващ
непълен член изу-мя-ва-щия
пълен член изу-мя-ва-щи-ят
женски род изу-мя-ва-ща
членувано изу-мя-ва-ща-та
среден род изу-мя-ва-що
членувано изу-мя-ва-що-то
множествено число изу-мя-ва-щи
членувано изу-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

изу-мя-вай-ки