изумявал съм

Речник на българския език

1. изумявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изумявал съм е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изумявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изумявал съм е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изумявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изумявал съм е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).