изумявах

Речник на българския език

1. изумявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изумявах е производна форма на изумявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изумявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изумявах е производна форма на изумявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).