щял съм да съм изумявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм изумявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изумявал е производна форма на изумявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).