щяло съм да изумявам

Речник на българския език

1. щяло съм да изумявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да изумявам е производна форма на изумявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).