изумява

Речник на българския език

1. изумява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изумява е производна форма на изумявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изумява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изумява е производна форма на изумявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изумява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изумява е производна форма на изумявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).