обезумявам

Речник на българския език

обезумя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

обезумя̀ваш, несв. и обезумѐя, св. Лишавам се от разсъдък, ставам безумен; побърквам се. Обезумя от ярост.

Грешни изписвания (15)

  • обезомявам
  • обезомявъм
  • обезумявъм
  • обизомявам
  • обизомявъм
  • обизумявам
  • обизумявъм
  • убезомявам
  • убезомявъм
  • убезумявам
  • убезумявъм
  • убизомявам
  • убизомявъм
  • убизумявам
  • убизумявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обе-зу-мя-вам обе-зу-мя-ва-ме
2 лице обе-зу-мя-ваш обе-зу-мя-ва-те
3 лице обе-зу-мя-ва обе-зу-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обе-зу-мя-вах обе-зу-мя-вах-ме
2 лице обе-зу-мя-ва обе-зу-мя-вах-те
3 лице обе-зу-мя-ва обе-зу-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обе-зу-мя-вах обе-зу-мя-вах-ме
2 лице обе-зу-мя-ва-ше обе-зу-мя-вах-те
3 лице обе-зу-мя-ва-ше обе-зу-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице обезумявал е обезумявала е обезумявало е обезумявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезумявал бях обезумявала бях обезумявало бяхме обезумявали
2 лице беше обезумявал беше обезумявала беше обезумявало бяхте обезумявали
3 лице беше обезумявал беше обезумявала беше обезумявало бяха обезумявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезумявам ще обезумяваме
2 лице ще обезумяваш ще обезумявате
3 лице ще обезумява ще обезумяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезумявал ще съм обезумявала ще съм обезумявало ще сме обезумявали
2 лице ще си обезумявал ще си обезумявала ще си обезумявало ще сте обезумявали
3 лице ще е обезумявал ще е обезумявала ще е обезумявало ще са обезумявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезумявам щяхме да обезумяваме
2 лице щеше да обезумяваш щяхте да обезумявате
3 лице щеше да обезумява щяха да обезумяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезумявал щях да съм обезумявала щях да съм обезумявало щяхме да сме обезумявали
2 лице щеше да си обезумявал щеше да си обезумявала щеше да си обезумявало щяхте да сте обезумявали
3 лице щеше да е обезумявал щеше да е обезумявала щеше да е обезумявало щяха да са обезумявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезумявал била съм обезумявала било съм обезумявало били сме обезумявали
2 лице бил си обезумявал била си обезумявала било си обезумявало били сте обезумявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезумявам щяла съм да обезумявам щяло съм да обезумявам щели сме да обезумяваме
2 лице щял си да обезумяваш щяла си да обезумяваш щяло си да обезумяваш щели сте да обезумявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезумявал щяла съм да съм обезумявала щяло съм да съм обезумявало щели сме да сме обезумявали
2 лице щял си да си обезумявал щяла си да си обезумявала щяло си да си обезумявало щели сте да сте обезумявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезумявал бих обезумявала бих обезумявало бихме обезумявали
2 лице би обезумявал би обезумявала би обезумявало бихте обезумявали
3 лице би обезумявал би обезумявала би обезумявало биха обезумявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обе-зу-мя-вай обе-зу-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зу-мя-вал
непълен член обе-зу-мя-ва-лия
пълен член обе-зу-мя-ва-ли-ят
женски род обе-зу-мя-ва-ла
членувано обе-зу-мя-ва-ла-та
среден род обе-зу-мя-ва-ло
членувано обе-зу-мя-ва-ло-то
множествено число обе-зу-мя-ва-ли
членувано обе-зу-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зу-мя-вал
женски род обе-зу-мя-ва-ла
среден род обе-зу-мя-ва-ло
множествено число обе-зу-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зу-мя-ващ
непълен член обе-зу-мя-ва-щия
пълен член обе-зу-мя-ва-щи-ят
женски род обе-зу-мя-ва-ща
членувано обе-зу-мя-ва-ща-та
среден род обе-зу-мя-ва-що
членувано обе-зу-мя-ва-що-то
множествено число обе-зу-мя-ва-щи
членувано обе-зу-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обе-зу-мя-вай-ки