обезумява

Речник на българския език

1. обезумява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезумява е производна форма на обезумявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезумява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезумява е производна форма на обезумявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезумява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезумява е производна форма на обезумявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).