щяло съм да обезумявам

Речник на българския език

1. щяло съм да обезумявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да обезумявам е производна форма на обезумявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).