изумявала си

Речник на българския език

1. изумявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумявала си е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изумявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумявала си е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изумявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изумявала си е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).