изумявало е

Речник на българския език

1. изумявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумявало е е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумявало е е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изумявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумявало е е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).