изглупявах

Речник на българския език

1. изглупявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изглупявах е производна форма на изглупявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изглупявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изглупявах е производна форма на изглупявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).