щяла съм да съм изглупяла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм изглупяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изглупяла е производна форма на изглупея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).