щяла съм да изглупея

Речник на българския език

1. щяла съм да изглупея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да изглупея е производна форма на изглупея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).