изглупеела

Речник на българския език

1. изглупеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изглупеела е производна форма на изглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изглупеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изглупеела е производна форма на изглупея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).