щял съм да съм изглупял

Речник на българския език

1. щял съм да съм изглупял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изглупял е производна форма на изглупея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).