изглупеело

Речник на българския език

1. изглупеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изглупеело е производна форма на изглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изглупеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изглупеело е производна форма на изглупея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).