изглупеело
1.
изглупеело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изглупеело
е производна форма
на изглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изглупеело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изглупеело
е производна форма
на изглупея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).