бил съм изглупял

Речник на българския език

1. бил съм изглупял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изглупял е производна форма на изглупея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).