изглупеел

Речник на българския език

1. изглупеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изглупеел е производна форма на изглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изглупеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изглупеел е производна форма на изглупея (мин. деят. несв. прич. м. р.).