ПЛЮНЧА

Речник на българския език

плю̀нча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

плю̀нчиш, мин. св. плю̀нчих, мин. прич. плю̀нчил, несв.; Какво. Намокрям с плюнка. Плюнча пръста си.

Грешни изписвания (1)

  • плюнчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице плюн-ча плюн-чим
2 лице плюн-чиш плюн-чи-те
3 лице плюн-чи плюн-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице плюн-чих плюн-чих-ме
2 лице плюн-чи плюн-чих-те
3 лице плюн-чи плюн-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице плюн-чех плюн-чех-ме
2 лице плюн-че-ше плюн-чех-те
3 лице плюн-че-ше плюн-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице плюнчил съм плюнчила съм плюнчило съм плюнчили сме
2 лице плюнчил си плюнчила си плюнчило си плюнчили сте
3 лице плюнчил е плюнчила е плюнчило е плюнчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях плюнчил бях плюнчила бях плюнчило бяхме плюнчили
2 лице беше плюнчил беше плюнчила беше плюнчило бяхте плюнчили
3 лице беше плюнчил беше плюнчила беше плюнчило бяха плюнчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще плюнча ще плюнчим
2 лице ще плюнчиш ще плюнчите
3 лице ще плюнчи ще плюнчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм плюнчил ще съм плюнчила ще съм плюнчило ще сме плюнчили
2 лице ще си плюнчил ще си плюнчила ще си плюнчило ще сте плюнчили
3 лице ще е плюнчил ще е плюнчила ще е плюнчило ще са плюнчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да плюнча щяхме да плюнчим
2 лице щеше да плюнчиш щяхте да плюнчите
3 лице щеше да плюнчи щяха да плюнчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм плюнчил щях да съм плюнчила щях да съм плюнчило щяхме да сме плюнчили
2 лице щеше да си плюнчил щеше да си плюнчила щеше да си плюнчило щяхте да сте плюнчили
3 лице щеше да е плюнчил щеше да е плюнчила щеше да е плюнчило щяха да са плюнчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице плюнчел съм плюнчела съм плюнчело съм плюнчели сме
2 лице плюнчел си плюнчела си плюнчело си плюнчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице плюнчил съм плюнчила съм плюнчило съм плюнчили сме
2 лице плюнчил си плюнчила си плюнчило си плюнчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм плюнчил била съм плюнчила било съм плюнчило били сме плюнчили
2 лице бил си плюнчил била си плюнчила било си плюнчило били сте плюнчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да плюнча щяла съм да плюнча щяло съм да плюнча щели сме да плюнчим
2 лице щял си да плюнчиш щяла си да плюнчиш щяло си да плюнчиш щели сте да плюнчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм плюнчил щяла съм да съм плюнчила щяло съм да съм плюнчило щели сме да сме плюнчили
2 лице щял си да си плюнчил щяла си да си плюнчила щяло си да си плюнчило щели сте да сте плюнчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих плюнчил бих плюнчила бих плюнчило бихме плюнчили
2 лице би плюнчил би плюнчила би плюнчило бихте плюнчили
3 лице би плюнчил би плюнчила би плюнчило биха плюнчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
плюн-чи плюн-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род плюн-чен
непълен член плюн-че-ния
пълен член плюн-че-ни-ят
женски род плюн-че-на
членувано плюн-че-на-та
среден род плюн-че-но
членувано плюн-че-но-то
множествено число плюн-че-ни
членувано плюн-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род плюн-чил
непълен член плюн-чи-лия
пълен член плюн-чи-ли-ят
женски род плюн-чи-ла
членувано плюн-чи-ла-та
среден род плюн-чи-ло
членувано плюн-чи-ло-то
множествено число плюн-чи-ли
членувано плюн-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род плюн-чел
женски род плюн-че-ла
среден род плюн-че-ло
множествено число плюн-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род плюн-чещ
непълен член плюн-че-щия
пълен член плюн-че-щи-ят
женски род плюн-че-ща
членувано плюн-че-ща-та
среден род плюн-че-що
членувано плюн-че-що-то
множествено число плюн-че-щи
членувано плюн-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

плюн-чей-ки