плюнчило си

Речник на българския език

1. плюнчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

плюнчило си е производна форма на плюнча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. плюнчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

плюнчило си е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).