плюнчи

Речник на българския език

1. плюнчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

плюнчи е производна форма на плюнча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. плюнчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

плюнчи е производна форма на плюнча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. плюнчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

плюнчи е производна форма на плюнча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. плюнчи — повелително наклонение, ед. ч.

плюнчи е производна форма на плюнча (повелително наклонение, ед. ч.).