било плюнчило

Речник на българския език

1. било плюнчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било плюнчило е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).