плюнчел

Речник на българския език

1. плюнчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюнчел е производна форма на плюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюнчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плюнчел е производна форма на плюнча (мин. деят. несв. прич. м. р.).