плюнчил е

Речник на българския език

1. плюнчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюнчил е е производна форма на плюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюнчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюнчил е е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).