плюнчела

Речник на българския език

1. плюнчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плюнчела е производна форма на плюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. плюнчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

плюнчела е производна форма на плюнча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).