щял да е плюнчил

Речник на българския език

1. щял да е плюнчил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е плюнчил е производна форма на плюнча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).