плюнчело

Речник на българския език

1. плюнчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плюнчело е производна форма на плюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плюнчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плюнчело е производна форма на плюнча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).