плюнчила

Речник на българския език

1. плюнчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

плюнчила е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. плюнчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

плюнчила е производна форма на плюнча (мин. деят. св. прич. ж. р.).