плюнчили

Речник на българския език

1. плюнчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

плюнчили е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плюнчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

плюнчили е производна форма на плюнча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).