плюнчил си

Речник на българския език

1. плюнчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

плюнчил си е производна форма на плюнча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. плюнчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

плюнчил си е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).