плюнчило е

Речник на българския език

1. плюнчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плюнчило е е производна форма на плюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плюнчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плюнчило е е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).