бил плюнчил

Речник на българския език

1. бил плюнчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил плюнчил е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).