плюнчило

Речник на българския език

1. плюнчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плюнчило е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плюнчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

плюнчило е производна форма на плюнча (мин. деят. св. прич. ср. р.).