бил съм плюнчил

Речник на българския език

1. бил съм плюнчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм плюнчил е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).