плюнчил съм

Речник на българския език

1. плюнчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

плюнчил съм е производна форма на плюнча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. плюнчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

плюнчил съм е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).