разлютвам

Речник на българския език

разлю̀твам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разлютваш, несв. Разлютявам.

Грешни изписвания (3)

  • разлютвъм
  • ръзлютвам
  • ръзлютвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-лют-вам раз-лют-ва-ме
2 лице раз-лют-ваш раз-лют-ва-те
3 лице раз-лют-ва раз-лют-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-лют-вах раз-лют-вах-ме
2 лице раз-лют-ва раз-лют-вах-те
3 лице раз-лют-ва раз-лют-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-лют-вах раз-лют-вах-ме
2 лице раз-лют-ва-ше раз-лют-вах-те
3 лице раз-лют-ва-ше раз-лют-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютвал съм разлютвала съм разлютвало съм разлютвали сме
2 лице разлютвал си разлютвала си разлютвало си разлютвали сте
3 лице разлютвал е разлютвала е разлютвало е разлютвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлютвал бях разлютвала бях разлютвало бяхме разлютвали
2 лице беше разлютвал беше разлютвала беше разлютвало бяхте разлютвали
3 лице беше разлютвал беше разлютвала беше разлютвало бяха разлютвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разлютвам ще разлютваме
2 лице ще разлютваш ще разлютвате
3 лице ще разлютва ще разлютват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлютвал ще съм разлютвала ще съм разлютвало ще сме разлютвали
2 лице ще си разлютвал ще си разлютвала ще си разлютвало ще сте разлютвали
3 лице ще е разлютвал ще е разлютвала ще е разлютвало ще са разлютвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разлютвам щяхме да разлютваме
2 лице щеше да разлютваш щяхте да разлютвате
3 лице щеше да разлютва щяха да разлютват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлютвал щях да съм разлютвала щях да съм разлютвало щяхме да сме разлютвали
2 лице щеше да си разлютвал щеше да си разлютвала щеше да си разлютвало щяхте да сте разлютвали
3 лице щеше да е разлютвал щеше да е разлютвала щеше да е разлютвало щяха да са разлютвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютвал съм разлютвала съм разлютвало съм разлютвали сме
2 лице разлютвал си разлютвала си разлютвало си разлютвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютвал съм разлютвала съм разлютвало съм разлютвали сме
2 лице разлютвал си разлютвала си разлютвало си разлютвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлютвал била съм разлютвала било съм разлютвало били сме разлютвали
2 лице бил си разлютвал била си разлютвала било си разлютвало били сте разлютвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлютвам щяла съм да разлютвам щяло съм да разлютвам щели сме да разлютваме
2 лице щял си да разлютваш щяла си да разлютваш щяло си да разлютваш щели сте да разлютвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлютвал щяла съм да съм разлютвала щяло съм да съм разлютвало щели сме да сме разлютвали
2 лице щял си да си разлютвал щяла си да си разлютвала щяло си да си разлютвало щели сте да сте разлютвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлютвал бих разлютвала бих разлютвало бихме разлютвали
2 лице би разлютвал би разлютвала би разлютвало бихте разлютвали
3 лице би разлютвал би разлютвала би разлютвало биха разлютвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-лют-вай раз-лют-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-лют-ван
непълен член раз-лют-ва-ния
пълен член раз-лют-ва-ни-ят
женски род раз-лют-ва-на
членувано раз-лют-ва-на-та
среден род раз-лют-ва-но
членувано раз-лют-ва-но-то
множествено число раз-лют-ва-ни
членувано раз-лют-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лют-вал
непълен член раз-лют-ва-лия
пълен член раз-лют-ва-ли-ят
женски род раз-лют-ва-ла
членувано раз-лют-ва-ла-та
среден род раз-лют-ва-ло
членувано раз-лют-ва-ло-то
множествено число раз-лют-ва-ли
членувано раз-лют-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лют-вал
женски род раз-лют-ва-ла
среден род раз-лют-ва-ло
множествено число раз-лют-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лют-ващ
непълен член раз-лют-ва-щия
пълен член раз-лют-ва-щи-ят
женски род раз-лют-ва-ща
членувано раз-лют-ва-ща-та
среден род раз-лют-ва-що
членувано раз-лют-ва-що-то
множествено число раз-лют-ва-щи
членувано раз-лют-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-лют-вай-ки