разлютвали

Речник на българския език

1. разлютвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлютвали е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлютвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлютвали е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разлютвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлютвали е производна форма на разлютвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разлютвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлютвали е производна форма на разлютвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).