разлютвал е

Речник на българския език

1. разлютвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютвал е е производна форма на разлютвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютвал е е производна форма на разлютвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлютвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютвал е е производна форма на разлютвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).