щял да е разлютвал

Речник на българския език

1. щял да е разлютвал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е разлютвал е производна форма на разлютвам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).