щял съм да разлютвам

Речник на българския език

1. щял съм да разлютвам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да разлютвам е производна форма на разлютвам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).